Търси

Валенсия

На час от Валенсия има село под крепост на скала, а под него – мостове, които висят над каньона

· 4 мин четене

Кулата и зъбчатите стени на крепостта в Чулиля, а зад тях планините и каньонът на река Турия
Кога да отидете
Пролет и есен
Колко време
1 ден
Как да стигнете
От Валенсия: около 1 ч с кола
Съдържание · 5 части
  1. Крепостта, от която е започнало всичко
  2. Пътеката на „пантанерос“ и висящите мостове
  3. Чарко Асул – синият вир
  4. Какво да опитате
  5. Практични съвети

Повечето хора, които идват в област Валенсия, не излизат от плажовете и от самия град. А само на час с кола навътре в сушата има село, което изглежда като от съвсем друга държава: бели къщи, струпани под отвесна скала, крепост на върха ѝ и каньон, дълбок над 150 метра, в който се влиза по два висящи моста.

Селото е Чулиля (Chulilla) – около 700 жители в планинската област Лос Серанос, на около 60 км северозападно от Валенсия.

Крепостта, от която е започнало всичко

Селото е израснало около крепостта, затова тя е първото, което виждате отдалеч. На хълма е имало укрепление още от римско време – от него е оцеляла цистерната за вода. По времето на маврите тук стои мюсюлманска крепост, която пази пътищата по долината на Турия и приютява селяните от околността при нападение.

Реклама

След християнското завладяване крепостта преминава към Арагонската корона. През XIV век я укрепват за войните с Кастилия, а по-късно я преустройват още няколко пъти. Най-любопитното идва после: през следващите векове крепостта е служила като затвор за духовници. През XIX век карлистите на три пъти я превръщат в своя опора и именно обсадата от правителствената армия започва упадъка ѝ.

Днес от нея са останали кули, зъбчати стени и цистерни. Крепостта е обявена за паметник на културата още през 1985 г. и входът е свободен. Изкачването от центъра на селото е кратко, но на места стръмно. Горе гледката обхваща цялото село, каньона и планините наоколо.

Пътеката на „пантанерос“ и висящите мостове

Най-известният маршрут в Чулиля е Ruta de los Pantaneros. Името идва от pantano – язовир. През 50-те години на XX век жителите на селото са вървели всеки ден по тази пътека през каньона до строежа на язовир Лоригиля (Loriguilla), където са работели.

Маршрутът е кръгов, около 10 км, отнема около 3 часа и има около 324 м изкачване – средна трудност, подходяща за хора с малко опит в планината.

По пътя минавате по два дървени висящи моста:

  • Първият е дълъг 20 м и виси на 15 м над реката. Люлее се и на пръв поглед плаши, но е напълно безопасен.
  • Вторият е дълъг 28 м и е на малко над 5 м височина.

Оригиналните мостове изчезват при голямото наводнение на Турия през 1957 г. Днешните са възстановени през 2013 г. По тях се минава на малки групи, затова в почивните дни често се чака на опашка.

По маршрута ще видите още стари шлюзове от началото на XX век, руините на параклис от XVIII век, в който са нощували сплавачите на дървен материал, и отвесни стени с над 80 м височина. Почти винаги по тях има катерачи – каньонът на Чулиля е сред най-известните места за скално катерене в Испания.

Река Турия между отвесните скали на каньона и старата дървена пътека, закрепена за скалата

Чарко Асул – синият вир

В началото на маршрута, от площадка за гледки над реката, се вижда Чарко Асул (Charco Azul) – вир с тюркоазена вода между скалите, който прилича на естествен басейн. До него води и отделна, по-кратка пътека: около 4 км в двете посоки, тръгва от площад Plaza de la Baronía и е подходяща за цялото семейство.

Тюркоазената вода на Чарко Асул под отвесните скали на каньона на Турия

По скалите около вира още личат старите дървени пътеки, закрепени над водата. Те са в лошо състояние още от наводненията през 1989 г., част от тях са затворени и не е препоръчително да се минава по тях.

Местните се къпят в него през лятото. След наводненията от октомври 2024 г. обаче някои естествени басейни по поречието на Турия са се променили и на места къпането не се препоръчва. Преди да влезете във водата, питайте в туристическия офис на селото.

Какво да опитате

Кухнята е планинска и засищаща. Потърсете olla de berzas – гъста яхния със зеле, боб и свинско, cocotes – малки пайове, пълнени с наденица, и за десерт местната мистела – сладко десертно вино от мускат. След маршрута площад Plaza de la Baronía е най-доброто място за почивка с кафе или обяд.

Реклама

Практични съвети

  • Кога да отидете: пролетта и есента са най-подходящи. През лятото избягвайте обедните часове – в каньона е много горещо и почти няма сянка.
  • Паркиране: в събота и неделя паркингите в селото се пълнят рано. Пристигнете сутринта или изберете делничен ден.
  • Обувки и вода: маршрутът е каменист, вземете удобни обувки и достатъчно вода.
  • С деца: първите около 50 м от пътеката на „пантанерос“ са най-трудни, там дръжте децата близо до себе си. Пътеката до Чарко Асул е по-лесна за малките.
  • Туристически офис: спрете там преди да тръгнете – ще ви дадат карта и актуална информация за състоянието на пътеките.

Ако сте във Валенсия за няколко дни, вижте и 10 места, които да посетите във Валенсия. А ако харесвате села, залепени за скали, не пропускайте и Алкала дел Хукар, на два часа път от Валенсия.

Снимки: крепостта – Falconaumanni / Wikimedia Commons, CC BY-SA 2.5 ES; каньонът и Чарко Асул – Punteador / Wikimedia Commons (1, 2), CC BY-SA 4.0. Всички са цветово обработени.

Следете EspaBG за още полезна информация за туризма в Испания и живота в Испания.