Днес съвсем случайно попаднах на интересната история на единственото в Испания, село, отлъчено от църквата и два века по-късно и прокълнато, ей така, за всеки случай.

снимка източник

Всичко започва през не много близката 1255г., а може би и доста преди това, защото историите разказват, че трасмозианци (както току що ми хрумна, че е удачно да наречем местните жители), не били точно нещо, което бихте определили, като дружелюбни и сговорчиви люде, а бе общо взето си били un poco cabrones, както би ги нарекъл някой техен съвременник. Та тези нетолкова сговорчиви миряни, постоянно влизали в конфликти с Андрес де Тудела, абат на местният манастир Веруела, който манастир управлявал доста голяма част от местните селища. Та всички тези околни села се подчинявали чинно на ръководството и напътствията на църквата, всички с изключение на непреклонните трасмозианци. На тези последните (понеже били доста твърдоглави) кралят им бил дал право да се разпореждат с водните и други ресусрси и хич не им пукало какво мислел някой си абат там по въпроса.

снимка източник

Трябва да отбележим, че местните от Трасмос, били толкова независими, че дори сечели свои собствени монети в местният замък.

На въпросният Андрес де Тудела, тази независимост току под носа на църквата изобщо не му харесвала, а още по-малко му допаднала инициативата на местните да се снабдяват с дървен материал, за огрев или за каквото там им хрумнело, от гори, които според абата влизали в територията на манастира. А бе, както и сами виждате, доста материални кахъри, обаче тази нагла „кражба“, дотолкова вбесила Андрес, че последният решил да сложи точка на спора по доста радикален начин, отлъчване на цялото село от църквата. Абата явно не си поплювал, нямало какво там да се занимава да отлъчва всеки ден по един двама от правещите набези до „манастирската“ гора, човека решил направо да отлъчи цялото село. И така Трасмос се превърнало в единственото село в цяла Испания, отлъчено от църквата и до днес.

Сблъсъците на трасмозианци обаче, с местното духовенство не свършили дотук. Минали-неминали няколко века – през които към твърдоглавците от Трасмос се присъединявали всякакви преследвани от църквата и инквизицията хора, вещици, магьосници и каквото там може да си представите – и ето че начело на Веруелският манастир застанал нов абат със слаби нерви, на който, честно казано, трасмизианци му били малко антипатични.

Мислил, новият абат, умувал и накрая отсякъл:

– Отклонете руслата на водните канали, вади и рекички, минаващи през конвента, за да не стига никаква поливна вода до тези дяволски изчадия от Трасмос.

Речено-сторено! Плюли си на ръцете монасите от манастира и ето, че няколко дни по-късно до земите на Трасмос не стигала ни капка вода. Трасмозианци, в лицето на тогавашният владетел Педро Мануел Хименес де Уреа, се опълчили на абата, като спора стигнал до Кортесите в Арагон, които го решили в полза на Трасмос.

Решението в полза на трасмозианци никак не се понравило на абата, който, казват, една ранна утрин станал, покрил разпятието на алтара с черен воал и изрецитирал псалм 108 от Библията – едно проклятие на Бог срещу враговете му – като всяка фраза била придружавана от камбанен звън. Така в ранните зори на едно утро в далечната 1512 година, Трасмос осъмнало не само отлъчено, но и официално прокълнато.

Ами това е любопитната история на едно испанско селце, едновременно отлъчено и прокълнато от църквата. Днешните трасмозианци (около деветдесеттина жители), с гордост разказват историята и бързо добавят, че разполагат с документи, в случай, че някой реши да се усъмни.

Ако се случва да се намирате в Сарагоса или някъде в околността, може да ви се прииска да посетите Трасмос. Ако все пак го направите, няма да е излишно да си сложите малко чесън и сребро в джоба. Кой знае дали пък няма да ви потрябват 🙂

За повече публикации свързани с историята, живота, гастрономията и работа в Испания:

Последвайте ни в Телеграм!

Присъединете се към Фейсбук групата ни!

Оставете коментар

коментирайте!