Мадрид е град, в който бъкат всякакви културни и исторически паметници и забележителности. Въпреки това, една от най-разпознаваемите емблеми, не е нито паметник, нито пък има кой знае каква културна стойност. Става въпрос за една най-обикновена реклама, която обаче с течение на годините, дотолкова се е вплела в ежедневието на мадридчани, че те са готови да отстояват със зъби и нокти неприкосновеността й.
Въпросната реклама е монтирана на покрива на един от най-елегантните и луксозни по него време хотели – хотел Париж-, в далечната 1936 г., където престоява чак до 2011 г. Тио Пепе е известна марка вино и на времето си трябва да е била забележителна атракция с всичките си ярки светлини.
Самата реклама представлява бутилка вино с дрехи типични за андалуски младеж, със сомбреро, червено елече и китара. До тази фигура се чете Тио Пепе, под марката е слоганът „Бутилирано Андалуско Слънце“ и под всичко това „Gonzalez Byass“ името на винарната.
Годините минават, полкривите на съседните сгради също са наблъскани с всякакви реклами и в един момент от кметството решават да ги забранят и да разчистят покривите, за да могат туристите, а и мадридчани, да се наслаждават на автентичната гледка на плацата, както и на незамърсените фасади на историческите сгради.
Въпреки, че всички останали реклами са премахнати, Тио Пепе оцелява някак и всякакви последвали опити от следващите кметове на града, да премахнат рекламата, се увенчават с неуспех. Мадридчани дотолкова са свикнали с рекламата на въпросното вино, че я приемат за национален монумент, макар и неофициално.
Проблемите, за Тио Пепе, започват през 2006 със затварянето на вратите на хотел Париж. След години на упадък и разруха, сградата сменя собственика си и новият предприема ремонти, които налагат демонтирането на рекламата. Мадридчани смятат, че след приключването на ремонта, емблемата им ще бъде върната на мястото си, затова и са като ударени с шамар, когато новият собственик (чиято емблема е нахапана ябълка), обявява, че паното никога няма да бъде върнато на оригиналното си място.
Реакцията на възмутените мадридчани е толкова силна, че историята заема важно място в централната емисия новини на всички медии, а неуверени общински съветници, плахо заявяват, че не могат да предприемат никакви легални мерки срещу новият собственик.
В крайна сметка, Тио Пепе, не губи изцяло битката. След няколко години успява да се завърне на пласа Перта дел Сол, макар и на покрива на друга сграда, намираща се точно срещу сградата на пощите; оттам бутилираното андалуско слънце, продължава да топли сърцата на местни и туристи.