Косидо Мадриленьо (Cocido Madrileño) или ако се понапънем да го преведем на български, „Варено по мадридски„, е едно от най-типичните мадридски ястия. Макар и по принцип някои да го класифицират като яхния, в ЕспаБг, не се осмеляваме да го поставим в точно определена категория, понеже половината ястие се консумира повече под формата на супа, а другата като порция месо и зеленчуци. Някои испанци смесват всичко в едно и тогава може да наподоби малко яхния, но за нас все си остава супа с месо и зеленчуци… много месо и много зеленчуци.
Вареното по мадридски, първоначално е смятано за ястие на простолюдието, но постепенно си извоюва позиции, докато в днешни дни не заема важно място в менюто на редица мадридски ресторанти. В някои ресторанти, косидото мадриленьо започва да се предлага от средата на септември в определени дни -примерно понеделник, сряда и петък- и в такива дни (в най-добрите) е почти невъзможно да запазиш маса. Понякога се чака със месеци.
По принцип ястието се сервира на три части, като първо излиза супата от фиде, приготвена с бульона от всички останали продукти, след това се поднасят зеленчуците и накрая идва ред на месото. На много места обаче, зеленчуците и месото се сервират заедно в една табла, а супника не се вдига от масата, докато обяда не приключи; по този начин, който иска може да си досипе допълнително. В студените зимни дни (които в интерес на истината, в Мадрид не са чак толкова), малко неща могат да се сравнят с подгряващият ефект на мадридското варено.
А сега, след този кратък увод, нека пристъпим към изпълнението на рецептата.
Някои от продуктите, които ще ви представим са типично испански, затова ще се опитаме да опишем какво представляват, а вие ако решите може да ги замените с нещо алтернативно.
Продукти (за 6 порции):
- нахут 300 гр.
- най-високата част на преден телешки бут 300 гр.
- бекон 200 гр (може да се замени с шарена сланина)
- телешки кокал 2 бр. в оригиналната рецепта е коленен кокал
- кокал от хамон 1 бр. това не знам с какво може да се замеи, тъй като хамона придава автентичен вкус. освен това около кокала е желателно да има останало месо, не се използва чист кокал. в случай, че нямате кокал, може да използвате парче хамон около 150-200 грама.
- телешки тръбни кости с гръбначен мозък 3 бр.
- прясно чорисо (прясно в смисъл не сушено а като нашата наденица) 3 бр. тук не знам, с какво точно може да се замени. най-добре да намерите оригиналния продукт. иначе прясното чорисо е малко като нашата наденица, но силните подправки са заменени от много червен пипер, често пикантен.
- фиде 150 гр.
- пилешко бутче 2 бр. пуристите използват кокошка, вкуса е по-силен. бута може да се замени от плешка.
- картофи 3 бр.
- моркови 3 бр.
- зеле 1 бр.
В случай, че сте успели да съберете всички продукти, тогава по-трудната част от приготвянето на косидо мадриленьо е приключила.
В нощта преди да започнем с приготвянето на варено по мадридски, накисваме нахута като добавяме морска сол за да се свари добре.
В студената вода поставяме месото и кокалите и оставяме да заври на средна температура. Важно е докато трае варенето, постоянно да обираме образувалата се пяна, както и да добавяме по малко вода, за да не остане сухо косидото мадриленьо.
Котлонът ни постоянно ще е на средна температура.
В момента, в който водата заври, добавяме предварително добре измитият нахут. От момента, в който водата заври повторно, ще са необходими два до три часа на бавен котлон за сваряването на нахута. Препоръчително е преди да пуснете нахута да ври, да го поставите в мрежичка, като по този начин ще е по-лесно да го извадите и сервирате отделно.
В отделен съд слагаме да ври предварително накълцаното зеле и ако не желаем да омазняваме бульона на косидото, сваряваме чорисото в друг съд.
Малко преди нахута да се свари добавяме обелените картофи и моркови в бульона на вареното ни по мадридски.
Когато всичко е сварено вадим месата и ги сервираме в отделна чиния или съд, заедно с чорисото. Запържваме леко зелето и го поставяме в друга чиния. Остава да приготвим супата. За целта прецеждаме бульона и в момента, в който заври, добавяме фидето. Варим няколко минути до сваряване и сервираме в супник поставен в средата на масата.
По традиция първо се сервира супата, след това зеленчуците и накрая месото. Както вече споменах, в някои ресторанти супника се оставя в центъра на масата до приключване на обяда.
Това е. В случай, че се наемете да приготвите това типично мадридско ястие, ще се радваме да прочетем отизиви.
Приятен апетит с нашата рецепта за мадридско варено или ако желаете да го произнесете на испански – косидо мадриленьо.